RPR /Васерман – сифилис
Антикардиолипиновият тест RPR (Rapid Plasma Reagin) е съвременен аналог на реакцията на Васерман (RW). Използва се за определяне на сифилис. RPR тестът е най-чувствителното изследване сред нетрепонемните тестове (тестове, които откриват антитела срещу липоидни антигени на тъканите на гостоприемника или патогена) за първичен, латентен и късен сифилис.
Сифилисът е инфекциозно заболяване, причинено от Treponema pallidum, характеризиращо се с периодичност и лезии на кожата, лигавиците, вътрешните органи и опорно-двигателния апарат.
Заболяването може да се предава по полов път, от болна майка на плода през плацентата, при кръвопреливане (когато се прелива кръв от донор със сифилис), битов контакт – среща се главно сред деца при домашен контакт с родители, болни от сифилис. Акушер-гинеколози, хирурзи, зъболекари са застрашени от инфекция при изпълнение на професионалните си задължения.
Слюнката и спермата на пациенти със сифилис също са заразни!
Кога се прави изследване за сифилис?
Здравен скрининг се извършва при:
- прием в детска ясла или градина;
- бременност;
- сключване на граждански брак;
- в случай на прекъсване на бременност.
Изследването се назначава при следните показания:
- сексуален или битов контакт с болен от сифилис;
- съмнение за сифилис (наличие на симптоми);
- новородени, ако майката не е изследвана по време на бременността;
- наблюдение на ефективността на лечението.
Подготовка за изследване за сифилис
Не е необходима специална подготовка за RPR теста. Вземането на кръв се препоръчва не по-рано от 4 часа след последното хранене. Освен това не трябва да пушите поне 30 минути преди изследването.
Кога ще бъдат готови резултатите?
До края на работния ден.
Какво може да повлияе на резултатите от изследването за сифилис?
Фалшиви положителни резултати могат да излязат при:
- пациенти с автоимунни заболявания (например със системен лупус еритематозус, тиреоидит), онкологични заболявания или болести на кръвта;
- пациенти с инфекциозни заболявания като с проказа, HIV инфекция, атипична пневмония, малария и др.;
- при хора, които употребяват интравенозни наркотици;
- хора в напреднала възраст (80+ години).